Сърца-светулки
СЪРЦА-СВЕТУЛКИ
„Поетеса с името на птица –
чисти входовете на квартала.”
Гълъбина Митева
Не тъжи, Сестрице, не жали!
Мъдрият не е самотен, Мила.
Като теб – сърцето ме боли...
Огнени криле ни дават сила.
Виж, край нас блести... От чистота.
С благослов опива ни Земята.
Пръскаме любов и красота...
Път нелек зове ни - Светлината!
Бог-Отец тъй щедро ни дари –
Дух безкраен... И съдба на Птица.
Вечна клада ли – в Душа гори?
Как трепти... Над камък и тревица!
В този Свят – от мъка нажежен –
рой светулки бдят... в безлунни нощи.
На въздишка само... Литвай с мен!
Колко чудеса ни чакат още?
За сърца-светулки – няма мрак.
Истина, извечна, в тях бушува...
На Небе –
за първенство е знак!
Ех! Тук...
Силният – на слаб слугува.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Стаменова Все права защищены
