Сърце
Сърце
Понякога притихвам уморена
на рамото ти – като на скала.
Вълните бурни крият бряг в зелено,
но твоите ръце са ми крила.
Издигат ме над скъсаното бреме
от дребни ежби, мрак и празен шум.
Така не свършва хубавото време
а дъжд вали единствено на ум.
Тогава ме повеждаш по дъгата,
изгряла от сърцето ти в дъжда.
Превръщаш я в пътека, по която
от капките, рисуваш ми цветя.
И аз вървя, до силното ти рамо
а целият ми свят е в две ръце,
които го превръщат в свят за двама,
щом цяла претвориш ме във сърце.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
