Влакът слънцето надбягва и на изток той лети.
Може би сега ще трябва да затворите очи,
за да видите нивята и красивите цветя,
за които необята пише стихчета в нощта.
Затворете си очите... Усетете скоростта...
Влакът шумно трака, тича по красивата земя.
С дъх шубраците поклаща и танцува зумба с тях,
топъл поздрав им изпраща през звънливия си смях.
По трънливите пътеки на живота ли вървим?
Ние живи сме и нека този свят да променим!
Всеки своята надежда защитава като лъв
и с любов си я отглежда, заплатил за нея с кръв.
Отворете си очите... Сетна гара ни зове...
Погледнете към мечтите. Те са нашето небе.
Влакът нежен се вълнува. Бързо щракам го в анфас
и оставям го да плува във водите на Бургас.
© Димитър Драганов Все права защищены