8 апр. 2009 г., 08:11
***(също)
надзъртам там където
малка съм
където не е "на сериозно"
и по детските ми колена
ожулени със гордост
белезите преброявам
от падане от колело
и още от някъде
от ръбове които
не се научих да заобикалям
зарастнаха
почти
едва личат
а аз съм същата
както и белезите
броя ги
не болят
© Дора Павлова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
По-добре белези,отколкото белезници!
-
И още сигурно ще получаваш.
Че в кръглото не ти е интересно.
Животът трябва да е приключение.
А как ще стане,щом живееш в лесното...?
Затова - танци-и-и-и! -
Белезите... почти зараснали... Не болят - болят, но е хубаво да ги има. По-живи сме.
-
сега съвсем сериозно - благодаря!
-
Мен пък ме болят, но не спирам да добавям нови с гордост и да броя и броя...
-
Наистина ли не болят?...
-
носим си ги... с усмивка
детските белези -
не болят, само леко засърбяват, когато видиш дете с колело...
екзистенциално. -
Усмихваш ме по детски, Доре!
Благодаря ти за хубавата поезия! -
"почти" не е като "изобщо", нали, Дори?
поздрав! -
когато в тях се оглеждат
спомените за лятото
в листата, по клоните на дърветата
в мокрите стъпките на птици по перваза на дома ти
върху слънчевия лъч оцветил канелата в златно
***
Малка си
-
Не се променяме... В това ни е чара!)))
Поздрави, Доре! Помни белезите. -
!!! И аз...
-
!
Аа, на стари години пак почват да болят)))
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
