Сътворението на сълзата

23 мар. 2018 г., 09:58

Поэзия » Другая

450 1 2

Когато небето захвърли

ръждясалите си доспехи

и от развалините на нощта

извае тъничък ден,

осмели се да напуснеш

границите си,

осмели се да бъдеш

себе си изцяло.

В снежния часовник на очите ти

аз съм изчезващ вид,

запокитен някъде из Червената книга

на чувствата ти.

Тежка е светлината ми

и тъмнина не допуска.

Дори, когато с детски ръчички

погалих земята,

ти пак мълчеше в мен

и валеше лицето ти неистово,

не като дъжд,

не като страх,

с нещо, което не знаех как се нарича.

Вече знам.

И краят на света може

да преживеем с една сълза.