Колко пъти,
верен мой Будим,
отвличаме се с теб,
ту ти мен,
ту аз теб.
Ту се губим,
ту ни намират,
някога бягаме
друг път тръпката
ни напуща
и чак след години се връщаме...
Колко пъти,
Будим,
те дебна
от покрива
с изгнилите керемиди.
Защо се чудиш,
че на вратата ти пише
„Обсебен”?
Нима не си ме усетил?
Приятелю, навести ме отново.
Аз имам нужда от твоята помощ!
Скованите ми светове жадуват
твойто опиянение,
защото без тебе съм тъжна,
а може и да е съвпадение...
*Будим - "който буди мир", старинно име
© Две Все права защищены