“Започва трагедията”-
някой отдавна го каза
в една експресивна поема
и аз ще го кажа, макар че
да пиша поеми
още не ми е време.
А онзи, чиито стихове
се раждат навъсени, къси,
ми казва, че само човека
във всичко аз трябва
да търся.
А онзи със зимните вечери,
с прометеевци и спартаковци
ми казва, че трябва да пиша
за хората - “малки” и смачкани.
Къде сте днес, млади поети,
живели на своето време
с проблемите,
да ми разказвате приказки
за Пролетта
и Слънчогледите.
Да дойде и онзи, в когото
две души неуморно се борят,
и който твърди, че хармония
да се постигне е невъзможно.
А ти, бедни тъжен самотнико,
намери ли в своите спомени
разноликата същност на дните си,
Гората, Мига и хармонията?
Да дойде и воина-жрец
или май жрецът-воин се наричаше,
да ми каже за спящото езеро,
и за вечното самопостигане.
Призовавам и теб,
с очилата,
с които си лягаш, повярвал,
че така, може би, някак си
ще избягаш от самотата...
Кажете ми, как да повярвам,
че земята е станала рай,
че при нас вече снели сме слънцето,
и че то ще ни грее безкрай?
Как да повярвам, че страдайки,
ще пристъпя “во вечността”
и седейки, и съзерцавайки,
накрая, когато умра,
на гроба ми, всеопрощаваща,
“Cor Cordium” ще напише Смъртта.
За какво да се лутам в печал,
да дълбая свръхземни въпроси,
когато ще станат на кал
снежинките белокоси?
За какво да поглеждам назад,
да си спомням разцъфнали вишни,
когато инфантите, знам,
няма да станат царкини.
Нали някой написа поема,
с на новото време дъхът...
Е, ето го новото време,
но отдавна поемата мъртва е...
Признавам единствено само,
че някъде там, по средата,
стои безразлично и нямо,
между истината и лъжата,
едно непосилно страдание.
И още едно от писанията
на нашите мили поети
чистосърдечно аз ще призная.
Признавам:
Започна трагедията.
....
Но... да седна да пиша поема,
Още не ми е време.



*използвани са цитати и препратки от следните произведения:

Гео Милев : “Септември”
Вапцаров: “История”, “Пролет”, “Завод”, “Романтика”
Смирненски: “Зимни вечери”, “Северния спартак”, “Руския Прометей”
Яворов: “Две души”, “Маска”, “Песен на песента ми”
Дебелянов: “Гора”, ”Миг”, “Помниш ли,помниш ли”, “Легенда за разблудната царкиня”
Пенчо Славейков: “Спи езерото”, ”Cis Moll”,”Сърце на сърцата”
Далчев: “Младост"