- Задръж това...
- Какво е? - ме питаш
ти небрежно...
- Нищо, само прах
и нещо безнадежно...
Пази го...
- Но какво е? - отново
ме запитваш...
Аз казах - само прах...
... а ти се не усмихваш...
Учудваш се... не знаеш...
А пликът... в непрозрачност...
той своята тайна пази
от мисли и от алчност...
- Не го отваряй!...
- Моля? - учудено се взираш...
- Отвориш ли го... Чуй ме,
със мене ще умираш...
© Катерина Баева Все права защищены