4 мая 2008 г., 06:23

Тайна 

  Поэзия
874 0 8

- Задръж това...

- Какво е? - ме питаш

ти небрежно...

- Нищо, само прах

и нещо безнадежно...

Пази го...

- Но какво е? - отново

ме запитваш...

Аз казах  - само прах...

... а ти се не усмихваш...

Учудваш се... не знаеш...

А пликът... в непрозрачност...

той своята тайна пази

от мисли и от алчност...

- Не го отваряй!...

- Моля? - учудено се взираш...

- Отвориш ли го... Чуй ме,

със мене ще умираш...

© Катерина Баева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това ми хареса!!!
  • Хареса ми диалога, използвам случая да те поздравя с рожденния ти ден! С пожелание за здраве и много радост! Весел празник!
  • Много ме изкушавате да го кажа... ама не искам да "умирате" с мен
  • Хайде, кажи нии
    Оригинален стих!
    Поздрави!
  • Красиво казано.Защо винаги ни питат какво им даваме? Не могат ли просто да ни се доверят?
  • Какво ли е това "нещо безнадеждно"? И мен ме заинтригува!
  • Маги, ако има още любопитни може и да подскажа малко
  • Интересен диалог! Но и моето любопитство възбуди... "прах и нещо безнадеждно"?... Хайде де, Кате, подскажи поне на нас!
Предложения
: ??:??