Тайна
Във ситна мокреща мъгла,
асфалта чер, изкъпан скоро,
изгубва твоята следа.
Извива се, зад каменния зид,
изгубва бледото си очертание,
оставам сам, за тебе във мечтание.
Когато с теб, ще може да сме двама,
дали ще те обичам както днес,
когато знам, че невъзможна обич няма,
дали ще ме обхване, тъмен бес.
Да знам, че мога да те имам тайно,
да знам, че тайно моя си жена,
е мъка сладка, в моята душа.
Като роса, пред обедни лъчи,
дори най-страстна обич чезне,
видят ли я хорските очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивета Все права защищены
