26 мая 2020 г., 12:48

Тайно място

1K 0 0

Бъди тук за мене

когато се чудя

дали да съм тази

или някоя друга.

Или твоята слабост,

а понякога сила,

без капчица сладост

истината веч разкрила.

 

Това за което често сме сиви

вирее на място чудно, красиво.

То е тъй тайно, непознато и диво,

че даже не зная дали още е живо.

Къде се намира? 

- веднага ще питаш.

Ти знаеш, не говориш,

но на ум го изричаш.

 

Туй място е сърцето,

тоз райски извор, 

чрез който 

учиш се да заобичаш,

с който във безвремие

чувствата си ти отричаш.

Или пък оставяш го да ме приеме,

даже и срещу това да тичаш.

 

Пък и да съм тази, или друга,

нищо, ти бъди тук със мене...

Макар понякога и да се чудиш,

аз обичам те от много време

и няма повече да питам...

Дали и ти така, дали да се заричам?

Не е ли отговора на момента ясен

то никога, и аз и ти, не ще научим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даяна Руменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...