31 янв. 2014 г., 10:16

Така не се обича 

  Поэзия
658 1 12

Така не се обича. Не. Не се обича.
Под хребета ленив на битието,
с разсеяни ръце, с очи от прозаичност,
не се обича - трябва цял да светиш.

В мъгливите диоптри безразличие
се щурат миглите ми все навън -
изгубили и те съвсем приличие 
(герои малки в нечий мокър сън).

Не се обича... Не. Така не се обича.
Бодат причините в гнездо от навик.
Оставена отвън бездомница наднича -
една предишна „аз“ и те забравя.

И ме понасят петъчните вторници,
оглозгали вечерята от сряда,
премерват ме четвъртъци-злосторници,
неделна, съботата ми присяда.

Преболедувай ме в зъба на скуката,
когато вяло нощем се събличам.
Поискай ме каквато съм - мъждукаща,
макар да знам - така не се обича.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??