Такава съм - крехка и нежна,
но вътрешно силна жена,
не моля за обич, не искам
пред никой да скланям глава!
Когато ми кажат „Аз тръгвам”,
усмихвам се, отговарям „Добре”
и болката в себе си скривам,
заключвам я в свойто сърце.
Отдавна научих, че нищо
насила не ще задържа,
извинения прости... без смисъл,
не ми трябва живот във лъжа!
Може някъде другаде в мрака
да ме чака самотна душа,
и загубила в тъмното пътя
да се моли натам да вървя.
Аз прашинка съм малка в безкрая,
днес съм тук... а за утре - не знам
свойта тъничка диря оставям,
има обич в мен... и аз ще я дам!
© Радка Горанова Все права защищены