28 февр. 2007 г., 09:40

... там където принадлежи ми Сърцето

Поэзия

1.1K 0 4

Сред прах, лъжи и кръв
днес слънцето изгрява.
Една усмивка води ме
сред мрак, там където...
принадлежи ми Сърцето.

Далече бягам от деня,
не ми трябват лъжи.
Хоризонта пред мен...
студен, няма мечти,
сред мрак, там където...
принадлежи ми Сърцето.

Завесата се вдига,
поклон пред боговете
на Сълзите вечни,
в маскарад Безличен.
Нека болка бъде,
сред мрак, там където...
принадлежи ми Сърцето.

Рухвам в тишина,
денят отдавна е отминал.
Само сенки във душата,
и овации от ален дъжд,
пред мен, смирени, тъжни,
сред мрак, там където...
принадлежи ми Сърцето.

Куполът над мен студен е,
Бог зад сълзи крие се отново.
Дъжд прокапва по лицата...
кръв прокапва от сърцата...
И отново тръгвам, прокълнат,
сред мрак, там където...
принадлежи ми Сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

velina (Велина)

На мнението на Незабравима съм

2007-02-28T11:54:26+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Не мисля,че сърцето ти принадлежи на мрака!
Ще намериш своята светлина!
Поздравявам те за стиха!

2007-02-28T11:44:49+02:00
^Miss^sixty^ (Милица)

и на мен ми хареса

2007-02-28T10:42:06+02:00
Ани-Москова (Ани Москова)

4естно казано ми харесва... браво... супер... 6 от мен.....

2007-02-28T10:30:56+02:00