Дали понякога си мислиш за мен?
Дали се усмихваш, гледайки нашите снимки?
Спомен ли съм вече за теб?
Дали ти липсвам?
Защо ли ти ми липсваш?
И когато се сетя за теб,
защо очите ми се пълнят със сълзи,
а дъхът ми спира.
Приятелю, защо когато ми каза „сбогом”
сякаш счупи сърцето ми на хиляди парченца?…
И сякаш взе една малка частица,
която сега ме боли…
Ти остана в миналото,
там, далеч. Така ми е тежко…
Бяхме толкова близки и щастливи…
Вече всичко остана само СПОМЕН!
Там сме – ТИ, АЗ, ПРИЯТЕЛИТЕ, КЛАСА…
Там сме заедно и сме щастливи…
05.09.2006г.
Надя
© Надежда Петкова Все права защищены