Гледам те, така далеч и толкоз близо.
Поглеждаш ме и ти и тръгваш срещу мен.
Стоя във мрака с поглед вперен в тебе,
Желая те, а вчера те сънувах.
И вече си до мен, не смея да помръдна,
А ти ще ставаш все по-смел,
Ръката ми трепереща захващаш и ме дърпаш,
И тръгвам, вече сигурна, със теб.
Придърпваш ме, пристъпваш бавно,
Танцуваш с мен и гледаш ме безмълвен,
Ръцете си на кръста ми полагаш
И нежно галиш устните ми, падам,
Разтапям се във твоите прегръдки силни
И хубаво ми е със тебе,
Отпускам се на раменете ти
И слушам песен, като писана за мен.
Започваш все по-силно да ме стискаш
Като изтичаща през пръстите вода.
Дали усещаш, че ме губиш?
Не е така, повярвай, твоя съм сега.
А песента привършва, звуците отекват
И ти решаваш, че ще бъдеш груб,
Прихващаш ме, със ярост ме завърташ,
Косите се разхвърчат, тялото трепери
И всяка част от мене се вълнува,
Сега съм вече истински щастлива!
© Петя Все права защищены