Таралежчето
ТАРАЛЕЖЧЕТО
Когато Клинтън тук пристигна,
докато бе и си замина,
не пускаха по булеварда
дори една кола да мине!
Едно златисто таралежче,
излизаше от парка вечер,
пресичаше съвсем спокойно
към друго паркче недалечно.
Дали, за да си поиграе,
дали, за да се поразсее,
и се завръщаше обратно
преди зората да изгрее.
Отново булевардът бръмна.
И заранта, преди да свари
във парка си да се завърне,
една маршрутка го удари.
Телцето му - кълбо златисто
от гъсти пухкави иглички -
до мантинелата отскочи
и там остана със години.
И сняг, и дъжд го там валеше,
и жарко слънце го печеше:
накрая то кълбо не беше -
кръг от бодлички само беше!
Когато сутрин, със колата,
по булеварда преминавах,
аз винаги натам поглеждах
и със тъга го споменавах.
Сега, когато Буш пристига,
преди кортежът му да мине,
работници по чистотата
бодличките му ще открият,
ще ги сберат в една лопата,
след туй асфалта ще измият.
Ще ги изхвърлят. И тогава,
по цялата земя огромна,
за мъничкото таралежче
едва ли някой ще си спомни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Чортов Все права защищены
