Пиесата е изиграна!
Театърът приключи!
Нека мине някой вратата
да заключи!
Героят изчезна,
изчезна безследно!
В облак от дим само
погледът проблесна!
За последно!
Ролята остана недоизиграна,
а пиесата - недоразбрана!
Героинята заплака,
любовта не я дочака!
Душата ù започна да се лута,
да търси мъничко сполука!
Къде живее любовта?
Навред питаше тя...
Спи ли през нощта, 
или ме чака?
А времето минаваше
трака-трака.
През нощи тъмни и
сценарии блудни...
скиташе се тя
по голямата Земя...
Идва ред на другата пиеса
и някак си изчезва стреса.
Друг герой се появява
и сърцето ù той обладава.
Съществува любовта,
вътре в нас е тя.
Пиесите си отминават,
но в сърцето
героите следа оставят.