Като вечерница, изгряла в черното небе

Осветила си ти пътя на нозете мои

И прегърнала ме здраво с двете си ръце

По пътя на живота с теб ме водиш               

Обсипваш ме с целувки даващи живот

И каращи сърцето в мене да пулсира

Да вдишвам и издишвам с теб любов

И в ежедневието смисъл да намирам

Ти даваш ми утеха в скръбни нощи

И пристан мой си щом буря забушува

Ти караш ме от теб да искам още

И за усмивката ти безспирно да бленувам

Ти караш ме очите твои да сънувам

И всеки ден отново да потъвам в тях

За устните ти страстни да жадувам

И за прекрасния ти сладък смях

Ти караш ме да те жадувам и в безкрая

Да искам с теб да споделиме вечността

Да се чувствам и на земята като в рая

Намерил в тебе смисъла на любовта