Като вечерница, изгряла в черното небе
Осветила си ти пътя на нозете мои
И прегърнала ме здраво с двете си ръце
По пътя на живота с теб ме водиш
Обсипваш ме с целувки даващи живот
И каращи сърцето в мене да пулсира
Да вдишвам и издишвам с теб любов
И в ежедневието смисъл да намирам
Ти даваш ми утеха в скръбни нощи
И пристан мой си щом буря забушува
Ти караш ме от теб да искам още
И за усмивката ти безспирно да бленувам ...