Протягам ръце,
търся те,
но тебе те няма!
В мечтите те стигам,
в спомените си бил,
в миговете си бил
търся те,
но няма те!
Искам да те върна,
но не мога!
Изгрева посрещам,
отново те няма,
мисля си за тебе,
дали посрещаш го и ти?
Залеза изпращам,
отново не дойде,
мисля си за тебе,
с коя ще бъдеш през нощта?
Дали другата те обича,
както мене сега?
Дали ще шепнеш с устни
тези нежни слова,
а аз чакам
да ти кажа:
обичах те
с цялата си душа,
обичах те,
а ти не ме разбра!
Времето лети,
а в мислите си ми ти!
Искам да мечтая,
но не мога!
Искам да не мисля за тебе,
но не мога!
Искам да изтрия
спомена за тебе,
но не мога!
Как можах да се оплета,
че всичко е било лъжа!
Обичах те,
но ти не ме разбра!
© Пенка Петрова Все права защищены