Ти само не тъжи, сърце
Поспри за миг... не бий така, сърце.
Не знаеш ли, любов последна няма.
Ще дойде друга, с птичето перце
пристигаща направо в теб със юга.
Ще носи много топлина и вяра,
във пролетните кълнове жадувана.
Пенливите потоци щом преплувала,
отново ще е истинска и много бяла.
Не се страхувай, моля те, сърце!
Пулсирай обич и мечтай за радост,
ще имаш всичко, щом на колене
измолваш се, небето ръси щедрост.
Тъгата преходна е, ще отмине,
щом топъл дъх със лъх погали
не свитите от болка рамене,
а трепета на твоето очакване.
Ако ли, някак, те подмине пролетта,
ти пак не се коси, не съжалявай,
ще дойде със на лятото гласа
в небето си, ти път ù очертавай.
Рисувай ù цветя от мисли и мечти,
простри две облачета бели -
възглавие за спящите надежди,
които дойде ли, да ги събуди.
И лятото, ако отмине непристигнала
при теб, пак не тъжи, сърце!
Ще дойде с есента, във багрите разкрила
прекрасното си, истинско лице.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
