Не ми давай напразна надежда,

нямам нужда от това...

И сама виждам каква е реалността...

Ти си моята далечна звезда,

моята недостижима мечта.

Ти си съня,

към който искам да се върна, щом заспя.

Ти ме караш да се смея.

Ти си любовта, за която копнея.

Ти си четирилистната ми детелина,

моят оазис в безкрайната пустиня...

Но ти не знаеш това, нали?

Не знаеш как сърцето боли...

Не виждаш моите сълзи,

нито как душата  кърви...