Ти си любовта!

Ти си любовта!

Твоите очи - сини езера,

твоята усмивка - ефирна зора.

Ти целият си светъл лъч,

пронизал моята душа,

запленил моето сърце.

От теб струи нежността.

Ти си любов - изпепеляваща,

пагубна, недостижима.

Обичам те!

И обичта ми плаха и незрима,

в очите ми погледни, ще я видиш,

тя за теб цъфти.

В тях щом огледаш се,

пламъци огромни зрението твое

за миг ще заслепят.

Огън буен в тях гори,

огън, що помита всичко,

огън, що изгаря душата, изпепелява сърцето.

Той говори ми за любов несподелена,

за блянове неземни,

за несбъднати мечти.

Само ти, единствен ти

можеш ада в рай да превърнеш

и мечтите ми да сбъднеш.

Само любовта, само тя ще ни спаси!

Но виждам ли я в твоите очи?!

Прости ми, но страх ме е да погледна в твоите очи,

страх ме е, защото може би не ще я намеря.

Затова, моля те, прости!