5 мая 2015 г., 19:39

Тишина

556 0 0

Тишина, болна и тежка тишина -

 решението е сега това:

Да си мълчим един на друг

и да изпитваме вътрешно студ.

 

Като призраци вечни,

да сме аз и ти обречени.

Тихо ли е при тебе вече?

Ще се гледаме отдалече.

 

Две души, някога в едно събрани,

превърнали сърцата си в горещи рани,

някога копнеещи за бъдещето си

и бършещи любовните си сълзи.

 

Сега две души безмълвно един до друг ще стоят

и никога не ще могат взаимно да си простят.

Двама непознати с тежка любовна история,

двама непознати намиращи се в една и съща територия.

 

Тихо ще бъде много време...

И дали ще успеем да свалим това бреме?

Телефонът вече няма да звъни,

никой повече не ще ти крещи.

 

Две души и тишина една и съща...

на тях и празнотата им е присъща.

Две души, някога шумни и греещи,

сега от болка са те тлеещи.

 

януари, 2015г.  Г.П.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Герка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...