Тореадор(ка)
Тя беше като плащ тореадорски.
Жена в червено е жена мечта.
Различни бяха мненията хорски,
видели я да припка под дъжда.
Един усетил, че жарта изстива,
друг си представял, как вода гори.
А тя била красива и щастлива
от мокрите въпроси и очи.
Жена - магия, гони ветровете,
развявайки червеният си плащ.
И разярени бяха страховете,
а страстите заставаха на страж.
А тя спокойно, сякаш е сърничка,
по пътя си реална, но сама,
вървеше забелязвана от всички
и през въздишките "Каква жена!".
Небето пожела да е в червено,
реката сякаш почна да кипи.
Премина през мечтите ни, знамение
създадено за мъжките очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
