23 сент. 2018 г., 10:16

Това съм Аз

966 0 0

 

 

За грешките на друг

със своето сърце платих.

Себе си оставих

между рухнали мечти.

Но въпреки това,

как да бъда друга.

Не мога и не искам

себе си да променя.

Не прощавам злоба и лъжа.

Обичам силно, и не мразя,

нечестния става ми безличен.

Подавам  приятелска ръка,

когато Човекът в теб позная.

Трудно казвам“ Обичам те“,

но кажа ли го,

наистина го мисля.

Да бъда друга просто не върви.

До колко е възможно

оставам сама с мечтите си.

Истинска както преди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....