Този,който цял живот е бил старец
Старецът пие свойта ракия.
Той винаги е стоял на тази тераса.
Не винаги съм поглеждал ногоре,
но съм знаел, че гледа надолу,
Към нас, допиващ ракията и, че
той цял живот е бил старец,
който не говори с никого,
заслушан в онзи настръхнал свят,
загледан в запушеното небе…
Лятото идва,
излизат духовете,
които три сезона се молят за нас.
Излизат старите мъдреци,
които знаят всичко -
Пазителите и учителите.
Те сядат на терасата,
галят цветята,
тихо говорят и пият ракия.
Белобрадите,
кварталните,
красивите,
старците на деня,
учителите на бащите ни,
тихо говорят,
но го няма един!!!!
Сякаш изгасва денят...
Губя се,
плача,
защото го няма този,
който винаги е стоял на терасата,
допиващ от свойта ракия,
когото не винаги съм поглеждал,
но съм знаел, че гледа надолу,
към мен и към нас,
който е бил старец цял живот
и с никого не е говорил…
Сбогом, старче,
ще поглеждам към твоето място,
към онази тераса
и ще знам, че си там,
че ни гледаш отгоре,
прегърнал своята чаша с ракия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
