2 июн. 2011 г., 20:35

Трева

1.4K 0 16

Ти стъпка, друже мой, тревата

и мислиш, че я победи?!

Под твоите нозе росата

приспивни песни ù реди,

 

тя слуша песните и плаче

за слънчев лъч и люляк бял...

Ти, ситият, по нея крачиш

и стъпкана си я видял;

 

тя пие нищо, нищо диша,

от мраз снагата я боли,

но вятър син писма ù пише:

до нова пролет да държи,

 

да плъпнат коренчета боси

под луднало от дъжд небе...

Тревата нов живот не проси,

когато може да краде!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...