Трева
Ти стъпка, друже мой, тревата
и мислиш, че я победи?!
Под твоите нозе росата
приспивни песни ù реди,
тя слуша песните и плаче
за слънчев лъч и люляк бял...
Ти, ситият, по нея крачиш
и стъпкана си я видял;
тя пие нищо, нищо диша,
от мраз снагата я боли,
но вятър син писма ù пише:
до нова пролет да държи,
да плъпнат коренчета боси
под луднало от дъжд небе...
Тревата нов живот не проси,
когато може да краде!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кети Рашева Все права защищены
