Трудно е, от душа дълго боляла
да разцъфти усмивка на устните.
Трудно е, сърце любов не видяло,
да прегърне живота с устрема му.
Трудно е, облечеш ли се в облаци,
на дъжда да се караш и го кориш,
че гръмотевици праща ти, изблици
огнени, които не можеш да издържиш.
Трудно е, когато в гърлото вик
се спира и е готов да го пръсне.
Стаява се последния в очите миг.
Напомня ти, когато възкръснеш.
Трудно е... събличаш душата си гола.
Не се срамуваш от белезите по нея.
Влизаш наново на живота в пороя.
Любовта те чака с гълъбите на кея...
28 03 2019
© Надежда Борисова Все права защищены