Трябва да стигна
Животът ме лашка, но веслата са здрави.
Замах след замах, наближавам целта.
Моята лодка следа не оставя.
Конкретно се вглеждам, но само вода.
Жажда ме мъчи, но не алкохолна.
Запас с концентрат аз имам голям.
От жилите опнати развиват се корени,
които се лашкат насам и натам.
Отпивам пиячка и махам с веслата.
Нямам напредък. Аз май се въртя.
Променя се само край мен светлината
и тази проклета, жестока мъгла.
Къде ти тук остров? Компасът не бачка.
Колко ли още ще издържа?
Животът ме дръпна, сега пък ме лашка.
От капки солени аз пъзел редя.
Говоря със вятър и споря с луната.
За птици приемам всички звезди.
Животе, недей да ми чупиш веслата,
че трябва да стигна до свойте мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
