5 февр. 2013 г., 07:58

Тук 

  Поэзия
437 0 1
Тук всеки ден прилича на куршум.
В сърцата ни се целят часовете.
Тук правим крачки със едно наум
и взели сме се здраво във ръцете.
Със залез почва всеки следващ ден...
Със залез свършва и със залез почва.
Гласът от плач е силно зачервен,
а самолетите бръмчат нарочно.
Дърветата съвсем не са с пари,
листа обличат голите им клони.
И тука завистта в катран гори
когато някой свои цели гони. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??