Тук
Тук всеки ден прилича на куршум.
В сърцата ни се целят часовете.
Тук правим крачки със едно наум
и взели сме се здраво във ръцете.
Със залез почва всеки следващ ден...
Със залез свършва и със залез почва.
Гласът от плач е силно зачервен,
а самолетите бръмчат нарочно.
Дърветата съвсем не са с пари,
листа обличат голите им клони.
И тука завистта в катран гори
когато някой свои цели гони.
Мъката от тялото кълве
и раните ужасно големеят.
Всеки с цел за дом и за дете.
Проблеми като химн в душите пеят.
Надеждата обаче ни крепи,
че утре може нещо да се случи.
За тези по-спокойни бъднини,
денят - куршум в сърцето ме улучи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
