Аз съм твоето момиче – не разбра ли?
Спри да търсиш, вече ме откри.
Не поглеждай спирайки на светофара
за красиви, канещи очи.
Аз съм тук, живея близо,
няколко пресечки ни делят.
Не, не мога да изгладя риза,
но пък мога супа да сваря.
Да, понякога съм непохватна,
друг път крача със финес.
Малка, глупава хлапачка,
имам даже хубав пес.
Всичко съм измислила. Повярвай!
Само трябва да се довериш.
Да си кажеш – „Истинската тя е!”
и в сърцето свое да ме приютиш.
© Преслава Петкова Все права защищены