Това ли бяха твоите зелени, красиви очи -
една илюзия, едни мечти?
Това ли бяха те, кажи?
Мислех, че истина говорили са, а те лъжливи са били.
Измама блестяла в тях, а защо им повярвах?
Всички я виждаха и ми я сочеха, но аз на никого не вярвах.
Твоите очи, които уж са били в мене влюбени,
тези две очи и по тях - хиляди сълзи изгубени.
Къпят се те, къпят в коварството, което като бисер блести,
а светлината им зелена ме заслепи.
Сляпа, лудо се влюбих
и всичко тъй безумно отричах, пропилях и изгубих.
Твоите тъмнозелени очи -
дълбоки, красиви като твоите лъжи...
© Радито Балчева Все права защищены