Твоите сезони

                                   На А. 

Помниш ли онзи студен, зимен ден

Когато ти, дълбоко сгушена в мен

Подаде ми да стопля премръзналите ти ръце

А аз обгърнах ги не с тяло, а със сърце?! 

Ти мислеше, че студена тръпка минава през мен

Но всъщност беше порив блажен

Дошъл сякаш от моите дълбини

Където, незнайно как, там бе положила ти. 

Помниш ли онзи ден през пролетта, 

Когато беше те намокрил до кости дъжда? 

Аз избърсах капките от очите ти цветни

И заклех се, че това ще са сълзите ти сетни. 

Помниш ли лятото горещо, разцъфтяло… 

Когато сякаш времето бе спряло? 

Тогава целунах те потънал в свян, 

И стана моя сила и веч не беше някакъв  сънуван блян… 

Помниш ли онази наша есенна разходка, 

Когато златен листопад понесе ни в своята походка? 

Тогава сляхме се един във друг блаженни

А аз открих на споделената любов богатствата неземни. 

Минават мила моя дните и сезоните, 

Нижат се един след друг на месеците ешалоните

И тайна е за мен, как всеки следващ носи

Все повече любов и обич, без въпроси.

21.05.2023