6 сент. 2012 г., 22:12

Твоите следи

1.2K 0 0

Вече няма свят и за двама ни,
вече спряхме да броим и звездите,

вече забравили са се телата ни,

които не са се докосвали в дните! 

 

Вече забравих дори и лицето ти, 

само снимки останаха - две...

Да стоят тука в ръцете ми, 

да си спомням с тъга твойто лице.

 

И присвивам очи натъжени...

... и дъхът свършва почти!

Ако знаеш как искам да си при мене,

а не на снимката, която хвърлих встрани!

 

Можехме да имаме всичко,

но ти сам така пожела!
Да се изгубиш в самотата си 

и може би да обичаш друга жена.

 

Щом така пожела - тръгвай,

аз няма да те вържа при мен!
Запомни - глава през рамо не обръщай,

не, не и в този мрачен ден!

 

Забързай крачките... БЪРЗО,

чак дъх да не ти остане дори,

за да не мога да те стигна

и никога да не открия твойте следи!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Юлианова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....