6 сент. 2012 г., 22:12

Твоите следи

1.2K 0 0

Вече няма свят и за двама ни,
вече спряхме да броим и звездите,

вече забравили са се телата ни,

които не са се докосвали в дните! 

 

Вече забравих дори и лицето ти, 

само снимки останаха - две...

Да стоят тука в ръцете ми, 

да си спомням с тъга твойто лице.

 

И присвивам очи натъжени...

... и дъхът свършва почти!

Ако знаеш как искам да си при мене,

а не на снимката, която хвърлих встрани!

 

Можехме да имаме всичко,

но ти сам така пожела!
Да се изгубиш в самотата си 

и може би да обичаш друга жена.

 

Щом така пожела - тръгвай,

аз няма да те вържа при мен!
Запомни - глава през рамо не обръщай,

не, не и в този мрачен ден!

 

Забързай крачките... БЪРЗО,

чак дъх да не ти остане дори,

за да не мога да те стигна

и никога да не открия твойте следи!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Юлианова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...