14 дек. 2012 г., 11:36

Твоят храм

604 0 0

Сърцето е храм

на много чувства.

Ти може всичко да откриеш там,

когато нещо липсва. 

То помни всички твои неволи,

помни болката, страха.

Помни всичко, но едва ли

искаш да се връщаш към тях сега.

Знай, че вътре ще намериш

нещо истинско, красиво.

Не, преди да се начумериш,

довери ми се, усмихни се щастливо.

Там вътре, сигурен съм,

има много обич, топлина.

Може би дълбоко скрити са

зад  несигурност и тъмнина.

Повикай ги, не се страхувай,

не се плаши да бъдеш мил.

Не чакай, не сънувай,

изправи се, не бъде унил.

В твоя храм има всичко,

твой е света.

Има си специална вратичка,

зад която крие се любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослав Цветанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...