20 нояб. 2012 г., 20:00

Тя 

  Поэзия » Философская
740 0 2

С дреха от лъжи, ушита

безцелно,

   сляпо

        през света се скита.

В очи първороден грях стаила,

косите си с мрак е покрила.

Парфюмен дъх след себе си забравя,

следи от пепел по пътя си остава.

Устните ù, с топла кръв напоени,

по млечната ù шия пълзят сини вени...

© Гергана Тодорова-Вачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??