Тя беше руса, дива самодива...
Тя беше руса, дива самодива.
И прекоси живота ми по пладне...
За кратко мина! Утре си отива...
Сърце открадна!
Вълшебна моя! След една година -
върни се пак! За да ми го оставиш...
Нанизах ти гердан от думи сини -
да не забравиш!
След тебе... аромат на хмел остана!
Една прегръдка. И една целувка.
И тук, отляво - нещо, като рана...
И чифт обувки!
Прекрасна моя! Чуждите посоки,
които Пътя ти сега преплитат -
ще стихнат като вирове дълбоки...
Сега отлитай!
Пази крилете си! Без тях небето
без въздух ще остане, светла моя...
И, знаеш ли какво... задръж сърцето!
Вече е твое...
И, знаеш ли какво - ще те запомня!
Там, дето бе сърцето - ще те нося...
До болка истинска! До лудост моя!
Топла... И боса.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
