Тя - дъщеря ми - стих: Другая от Juana (Ваня Йорданова)

1 июл. 2015 г., 00:21

Поэзия » Другая

3086 1 3

Тя ще ходи по отъпкана пътека, може би.

Ще следва със свои стъпки моя път.

Ще гледа в очите или ще се преклони,

ще е част от него или неин ще е светът.

Ще бъда огледало, за да се огледа,

или ще изкачва смело други върхове.

Ще бъде моя битка и последваща победа

или на живота някак ще се поддаде...

Каква ще бъде тя, не зная,

сърцето от тревоги засега ще пощадя.

За нея в бъдеще аз мога само да мечтая

да бъде силна като моя дъщеря.

Да искам да е по-добра от мен, не смея.

Да бъде всичко, което аз не бях...

Ако тя е лодка, вълните ще съм аз под нея,

а сърцето ми ще бъде неин бряг.