Тя е... жена
Полита щастието и гони сълзата,
яхнало вятъра, препуска в нощта,
за да я изтрие от лицето на жената
и тя да пребъде в очи небеса.
Като Вечерница, която нежно в мрака
отпуска се в постелята от страст,
и тръпнеща се скрива от луната,
прикрила голотата със лунен прах.
Като Зорница, изгряла рано с петлите,
с очи, изплували в менци с вода,
проплакало дете с прегръдка нежна
обгръща, както може само жена.
Като млечния път ни чертае пътека,
като месец ясен във тъмна гора
всеки ден тя се ражда отново с надежда
и не изгасва като падаща звезда.
Да... тя е просто жена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Иванова Все права защищены
