Тази вечер небето плаче,
тазе вечер съм сама!
Вали дъжд изпълнен с тъга,
небето е тъжно за тебе...
за тебе и нашата любов, че ти
всичко погуби, изчезна от нас любовта,
угасна нашата звезда,
като невинна детска мечта.
Е! Иди си аз няма да викам и
плача след тебе в ноща, ти си
неблагодарник и ще съжаляваш
един ден за това!
Ще съжаляваш, че изгуби човек
като мен...
дано тя те обича,
но... да си мислиш винаги за мен,
когато нея целуваш
пред теб да съм винаги аз,
образът ми да сънуваш и да изгаряш
от Страст!
14.04.2003г.
© Даниела Иванова Все права защищены