31 мар. 2008 г., 10:45

Тъжен зов

1K 1 2

"Целуни ме" - казват устните.

"Погали ме " - казва косата.

"Не си отивай" - казват сълзите.

"Обичам те" - крещи до болка душата.

Всичко в мен те зове, но ти не чуваш и тихичко си отиваш.

Почакай малко.

Спри!?!

Не ме обричай на самота.

Не искам пак да сам сама.

Искам ти да си до мен и да ме топлиш, за да не усещам студ и мраз.

За да не ме боли, че съм сама.

Искам времето да спре и ти да останеш завинаги до мен.

Но аз нямам сили да ти кажа моя зов, а стоя и гледам как си отиваш.

Без да мога да те спра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еаьаьаьа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Криси,чудесен стих,но не бъди тажна,а гледай напред!!!Прегръдки
  • Искрен и болезнен зов, Криси!
    Не се стряскай от двойката, не знам кой я писал, но това не бива да те отказва да твориш!
    Приеми я като предизвикателство!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...