kristiana666 (Еаьаьаьа)
7 3
31 мар. 2008 г., 10:45

Тъжен зов 

  Поэзия » Любовная
744 1 2

"Целуни ме" - казват устните.

"Погали ме " - казва косата.

"Не си отивай" - казват сълзите.

"Обичам те" - крещи до болка душата.

Всичко в мен те зове, но ти не чуваш и тихичко си отиваш.

Почакай малко.

Спри!?!

Не ме обричай на самота.

Не искам пак да сам сама.

Искам ти да си до мен и да ме топлиш, за да не усещам студ и мраз.

За да не ме боли, че съм сама.

Искам времето да спре и ти да останеш завинаги до мен.

Но аз нямам сили да ти кажа моя зов, а стоя и гледам как си отиваш.

Без да мога да те спра.

© Еаьаьаьа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво Криси,чудесен стих,но не бъди тажна,а гледай напред!!!Прегръдки
  • Искрен и болезнен зов, Криси!
    Не се стряскай от двойката, не знам кой я писал, но това не бива да те отказва да твориш!
    Приеми я като предизвикателство!
Предложения
: ??:??