Във твоя свят блестиш
ти малка тайна и мечта.
Във твоя свят грешиш,
а аз отново съм сама.
Мираж е любовта,
изгряла в моя дълъг ден…
Защо тъжи нощта?
Защо далече си от мен?
С душата на дете
към теб пътувам дълго пак.
Във моя сън поне
отново дай ми чакан знак!
Във края на деня
една илюзия е любовта.
Ще плаче дълго вечерта,
ще ме целуне сутринта!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены