Ето, че циркът започва!
Всяко дете държи памук и балон.
Любимецът излиза на сцената - веселият клоун.
Вглеждаш се над предния ред.
Вглеждаш се напред.
И се замисляш за миг
наистина ли е щастлив?
С тази широка червена усмивка,
успява да те заблуди,
но след малко забелязваш,
няколко сълзи...
Че кой така безмилостно го изрисува?
Кой така жестоко го прокле?
Да плаче, да се смее, да се преструва
на щастлив - а той не е!
Точно като теб и мен!
Да, защото на всеки някой ден,
се случва да се смее на преструвка,
сърцето му да плаче от тъга,
а той да се усмихва във лъжа!
Клоуна пада, става, смее се и плаче - Ах, жалкия палячо!
Публиката ахка, пляска,
на човека скрит зад тая маска.
А ти в това лице нещастно,
послание откриваш ясно:
Ако срещнеш човек с изкуствена усмивка на лице,
че му вярваш излъжи го и продалжавай да пляскаш с ръце!

                                      Посвещение:
                                 На всички хора, защото на всеки се случва
                                 да се престори на щастлив!