Тъжно е в нашите души


Нощ безлунна, пълен мрак,
по земята броди враг.
Сянка черна пълзи по шосето...
Самотна птица приплясква с крила
и подплашена се изгубва в таз тъма.

Земята се за миг разлюля,
а после пак настана тишина...
Облак тъмен от небето се спусна
и една душа към него устреми се...

Утро, нищо неподозиращо, се пробужда,
денят идва сякаш позакъснял,
а улиците някак страно пусти са.
Усеща се някаква празнота...

И всеки пита се :
- Къде е  тя?
Но отговора страшен никой не иска да даде.
Едно сърце, тъй младо и добро, е спряло да тупти.
О, Боже, как от мисълта боли...

Вечерта задавена е от сълзи.
И тъжно и страшно е в нашите души.
Няма го вече твоето усмихнато лице,
това добро  и приятелско сърце.

Една огромна рана в нас кърви,
не ще зарастне лесно тя.
Душата ти се отправи към вечността,
а светлия спомен за теб остава завинаги в нашите сърца!!!

Почивай в мир, Мария!!!
Да е светла паметта ти!!!