Въртележката от мисли се завърта
Кой спомен или мисъл се отключва този път?
От толкоз дъжд всичко се превърта
Но отново и отново става  все по-труден  път


Всеки ден е нов шанс, но на какво ще попаднеш?
Всеки ден искаш щастие ала мечтите са една игра
Игра на мозъкът, на душата, на сърцата
Ала понякога от тях можеш само да пропаднеш

Уж лятото вечно е ако го мислиш за такова
Но смразяващият студ е тук
Удря те като подкова
И те сваля на земята с чук

Главата се върти, земята се върти, притеснение още по-голямо от преди
Самотата вътрешна или пък не
Все от някъде ще се измъкне

Малък звук, лъч слънчева светлина
Може да направи добрина
Може да успокои ума
Може да възроди душа

В моят свят не е така
Трудно стават тези неща реалност
Но сигурно не съм сама
Не всичко е само върху моята глава

Нека есента бъде цветна
Не така сива и мълчалива
Нека душата е цветна
Нека хилядите мисли замълчат

Навярно слънцето ще се покаже
Помощ голяма ще окаже
Навярно някой ще ми докаже
Че светът не е толкова лош даже

До тогава ще спя и ще се примиря
Ала мечтите ще си стоят там
Ще чакат някой да ги пусне на свобода...
Опитай!

Ами ако пък не съм аз...?!