11 янв. 2008 г., 11:53

Търсих те, Любов

1.2K 0 7
Търсих те,
    Любов -

в неонови
          отблясъци,
в запотени
          барове
и пиянски
          крясъци.


Търсих те,
    Любов -

в епизодични
          роли,
в недомити
          чаши
и квартири
          голи.

Търсих те,
    Любов -

не сложих
          граници,
исках те
          Голяма,
а получих
          залъци.


Прибрах се
          вкъщи,
уморена от
          битието си.


И те открих,
      Любов -

в очите на детето си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, тя е винаги там, в концентрацията си!!Поздрави!
  • Прекрасен стих...!Децата обичат по най-чистия начин...!
  • "...човек тъй рядко се досеща,знаеш ти,
    че любовта му е във къщи..."
    Поздрав!От няколко месеца и аз съм майка и вече съм сигурна,че това е най-чистата и свята любов.
  • И те открих,
    Любов -

    в очите на детето си.

    Така си я накъсала всяка стъпка в търсенето ... и такъв финал ... !!! Поздрави,Верче! След десет години ..дано някой го прочете и открие също любовта в очите на майка си! ... Вили!
  • В сърцата на най-близките винаги ще я намираме.
    Поздравления, Вяра!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...