Романтик (Христо Костов)
403 16193
18 окт. 2006 г., 23:22

У наше село 

  Поэзия
630 0 17
Хортуват неска сички на мегдана,
кой от кого йе умен и напет.
Хортуват, спорат и са млатат,
и щото некой трева да йе кмет.

На кмето йе  заплатата голема,
у селото ни пръв ша йе челяк.
И ако иска секлетарка ша си зема,
кафето да му носи го на крак.

У полетиката не секи може,
там треве много чутурна глава.
Изпъчиф са и гордо са извикаф:
- А, язе кмет ша сам сега!

Гледаа ма ората, мигаа
и сичката гълчавина замре.
А кмето, старио, приседна
учуден щеше да умре.

Той, Борко, пръв ми е приятел.
Хортува:  - Ваньо йе таман!
Работен и голем йе, дяца има,
и нищо нема да напрай зян.

Цъкаа ората с устата,
чудиа са на такоф касмет.
Па после сичките тръгнаа,
да пиат в хоремага с новио си кмет.

© Христо Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??