У наше село
Хортуват неска сички на мегдана,
кой от кого йе умен и напет.
Хортуват, спорат и са млатат,
и щото некой трева да йе кмет.
На кмето йе заплатата голема,
у селото ни пръв ша йе челяк.
И ако иска секлетарка ша си зема,
кафето да му носи го на крак.
У полетиката не секи може,
там треве много чутурна глава.
Изпъчиф са и гордо са извикаф:
- А, язе кмет ша сам сега!
Гледаа ма ората, мигаа
и сичката гълчавина замре.
А кмето, старио, приседна
учуден щеше да умре.
Той, Борко, пръв ми е приятел.
Хортува: - Ваньо йе таман!
Работен и голем йе, дяца има,
и нищо нема да напрай зян.
Цъкаа ората с устата,
чудиа са на такоф касмет.
Па после сичките тръгнаа,
да пиат в хоремага с новио си кмет.
кой от кого йе умен и напет.
Хортуват, спорат и са млатат,
и щото некой трева да йе кмет.
На кмето йе заплатата голема,
у селото ни пръв ша йе челяк.
И ако иска секлетарка ша си зема,
кафето да му носи го на крак.
У полетиката не секи може,
там треве много чутурна глава.
Изпъчиф са и гордо са извикаф:
- А, язе кмет ша сам сега!
Гледаа ма ората, мигаа
и сичката гълчавина замре.
А кмето, старио, приседна
учуден щеше да умре.
Той, Борко, пръв ми е приятел.
Хортува: - Ваньо йе таман!
Работен и голем йе, дяца има,
и нищо нема да напрай зян.
Цъкаа ората с устата,
чудиа са на такоф касмет.
Па после сичките тръгнаа,
да пиат в хоремага с новио си кмет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
