4 мар. 2014 г., 22:17

Умея и това

940 0 4

Умея да съм тъй жестока,

безмилостна към себе си дори,

въжето двойно да пристягам

около шията -

и нека, нека да боли...

 

Умея и била съм друга -

красива, обичана, добра,

вълшебна като малка фея,

притискайки любимата ръка.

 

Умея ги добре и двете,

доказано е и това,

но тъй абсурдно ми се струва

без теб,

любов за себе си да избера!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гъсеница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вальо, благодаря ти!
  • Времето лекува, Дони! Ние все още сме на земята ... Поздрави за хубавия стих!
  • Любовта ми сега е при него...,там горе..., някъде сред звездите. Благодаря ти, Санвали!
  • Да, умеем ги и двете... А за да можем да дадем любов, трябва да имаме в себе си.

    Поздрав, Доника! Хубав стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...