4 мар. 2014 г., 22:17

Умея и това

934 0 4

Умея да съм тъй жестока,

безмилостна към себе си дори,

въжето двойно да пристягам

около шията -

и нека, нека да боли...

 

Умея и била съм друга -

красива, обичана, добра,

вълшебна като малка фея,

притискайки любимата ръка.

 

Умея ги добре и двете,

доказано е и това,

но тъй абсурдно ми се струва

без теб,

любов за себе си да избера!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гъсеница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вальо, благодаря ти!
  • Времето лекува, Дони! Ние все още сме на земята ... Поздрави за хубавия стих!
  • Любовта ми сега е при него...,там горе..., някъде сред звездите. Благодаря ти, Санвали!
  • Да, умеем ги и двете... А за да можем да дадем любов, трябва да имаме в себе си.

    Поздрав, Доника! Хубав стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....