Белият шум е упойка, която приспива.
Сипва я в чаша денят ни, от сажди по-чер.
Пием, разбрали до днес че сме били щастливи.
Споменът плаче след този жесток мародер.
Който заспал е, не знае смъртта че е близко.
Пуши сънливо лулата си килнат комин.
Черният шум приближава и грохотно иска
всичко да смаже. А после да каже: амин!
Още е бял и приспива с гласа си лежерен.
Ти не затискай ушите с гримаса на шут.
И не изпивай упойката за лековерни.
Той е с корона. И властва. Дори и не чут. ...