Настава вечер
Ти си тих
И тиха е ноща
И тихи са ни мислите
Но сякаш вътре в нас бушува ураган
Що е тъй трудно да обичаш
Пък по трудно да позволиш да си обичан
А да можеше вятърът да издуха обърканите ми чувства
А да можеше водата да измие създадените ни спомени
Да можеше гумичка да изтрие създадения образ за теб
И вечерта си отива
Ти отваряш очи
И тихи си остават мислите
А ураганът, както всичко друго, с времето ще си отиде..
© Нанси Михайлова Все права защищены